СЛУЖБОМЕР

вторник, октомври 11, 2016

Лекции по руска литература – брой 34

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

5.

В 19-та глава Базаров и Кирсанов си тръгват от Николское. (Появата на Ситников създава комичен ефект и художествено е прекалено пригладена и неприемлива.) Ние ще прекараме три дена - три дена след три години раздяла - със старите Базарови:

"Базаров се показа от каретата, а Аркадий протегна глава иззад гърба на своя приятел и видя на малката веранда на господарския дом висок слаб човек с разрошени коси и тънък орлов нос, облечен в разкопчан стар военен сюртук. Той стоеше, разкрачил нозе, пушеше дълга лула и присвиваше очи от слънцето.

Конете спряха.

- Най сетне дойде - проговори бащата на Базаров, като продължаваше да пуши, макар че чибукът играеше между пръстите му. - Е, излизай, излизай, да се целунем.

Той започна да прегръща сина си... "Енюша, Енюша" - разнесе се треперещ женски глас.

Вратата се разтвори и на прага се показа кръгличка, нисичка старица с бяло боне и къса пъстра блуза. Тя ахна, залюля се и сигурно щеше да падне, ако Базаров не я беше подхванал. Пухкавите ѝ ръчички се обвиха мигновено около шията му, главата ѝ се притисна към гърдите му и всички замлъкна. Чуваше се само как тя ридае на пресекулки".

Имението е малко; Базарови имат само двадесет и двама крепостни. Старият Базаров, служил някога в полка на генерал Кирсанов, е старомоден провинциален лекар, безнадеждно изостанал от времето. В първия си разговор той произнася патетичен монолог, който навява скука на неговия разкрепостен и равнодушен син. Майката пита колко дълго ще остане Евгений след тригодишното си отсъствие. Тургенев завършва главата като описва произхода и характера на госпожа Базарова, похват, който вече ни е известен - биографична пауза. Има втори разговор, този път между стария Базаров и Аркадий (Евгений е станал рано и е отишъл на разходка, а човек се чуди дали е събирал нещо). Целият разговор се върти около тема, която утешава любещия баща: Аркадий е близък приятел и възхитен почитател на неговия син. Третият разговор е между Евгений и Аркадий в сянката на купа сено, от който научаваме някои биографични подробности от живота на Евгений. Той е живял в имението две години, а след това само го е посещавал от време на време; баща му бил военен лекар, придвижвал се от място на място. Разговорът преминава на философски теми, но завършва с малка караница.

Истинската драма започва, когато Евгений внезапно решава да замине, макар да обещава, че ще се върне след един месец.

Старият Базаров, "като махаше още няколко мига енергично с кърпата от верандата, се отпусна на стола и клюмна глава на гърдите си. "Изостави ни, изостави ни! - забръщолеви той. - Напусна ни; скучно му стана с нас. Сам съм, като този пръст съм сам сега" - повтори той няколко пъти и всеки път протягаше напред ръката си с изпънат показалец. Тогава Арина Василевна се приближи до него и като опря побелялата си глава до неговата побеляла глава, каза: "Какво да се прави, Вася! Синът е отрязано парче хляб. Като сокол е: поиска ли - ще долети, поиска ли - ще отлети; а ние с тебе сме като израстък в кухо дърво, седим един до друг и не мърдаме. Само аз ще остана завинаги при тебе, както и ти при мене.

Василий Иванович свали ръцете ѝ от лицето си и прегърна своята съпруга, своята приятелка, така силно, както и в младостта си не я беше прегръщал: тя му беше утеха в скръбта".

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.