СЛУЖБОМЕР

неделя, октомври 16, 2016

Лекции по руска литература – брой 35

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

6.

По прищявка на Базаров двамата приятели се отбиват в Николское, където не ги очакват. Като прекарват там четири неудовлетворителни часа (Катя изобщо не излиза от стаята си), те заминават за Марино. След десет дена Аркадий се връща в Николское. Основната причина е, че Тургенев трябва да го махне по време на очакваната караница между Базаров и Павел Петрович. Но няма никакво обяснение защо остава Базаров: със същия успех би могъл да прави примитивните си опити в дома на своите родители. Започва темата за Фенечка и Базаров и ние ставаме свидетели на сцена в люляковата беседка, придружена от похвата на подслушването:

"- Обичам, когато говорите. Все едно ручейче ромоли.

Фенечка извърна глава.

- Какъв сте! - промълви тя, като прокарваше пръсти по цветята. - И защо трябва да ме слушате? Разговаряли сте с толкова умни дами.

- Ех, Федося Николавна! - повярвайте ми: всичките умни дами на света не струват колкото вашето лакътче.

- Е, какво пък сега измислихте! - прошепна Фенечка и придърпа ръцете си. <...>

- Ще ви кажа; искам... една от тези рози.

Фенечка се засмя отново и даже плесна с ръце, толкова забавно ѝ се стори желанието на Базаров. Тя се смееше и в същото време се чувстваше поласкана.

Базаров я гледаше втренчено.

- Добре, добре - промълви най-сетне тя и като се наведе към скамейката, започна да прехвърля цветята. - Каква искате, червена или бяла?

- Червена, и не много голяма. <...>

Фенечка протегна малката си шия и доближи лицето си до цветето... Кърпата се плъзна от главата на раменете ѝ; показа се мека маса черни, блестящи, леко разбъркани коси.

- Почакайте, искам да я помириша с вас - промълви Базаров, наведе се и я целуна силно по разтворените устни.

Тя трепна, опря двете си ръце в гърдите му, но ги опря слабо и той успя да повтори и да удължи своята целувка.

Иззад люляка се чу суха кашлица. Фенечка се отдръпна мигновено на другия край на скамейката. Павел Петрович се показа, поклони се леко и като каза с някаква злобна унилост: "Вие сте тук" - се отдалечи. <...> "Грехота е, Евгений Василич" - прошепна тя, като си тръгваше. Неподправен упрек се усещаше в шепота ѝ. Базаров си спомни друга скорошна сцена и му стана съвестно и презрително досадно. Но той веднага тръсна глава, поздрави се иронично с "формалното си издигане в ранг селадон" и си отиде в стаята".

По време на дуела, който следва, Павел Петрович се цели право в Базаров и стреля, но не улучва. Базаров "направи още една крачка и без да се цели, натисна спусъка.

Павел Петрович трепна леко и сложи ръка на бедрото си. Струйка кръв потече по белите му панталони.

Базаров хвърли пистолета настрани и се приближи към своя противник.

- Ранен ли сте? - промълви той.

- Имахте право да ме извикате при бариерата - проговори Павел Петрович, - а това е нищо. Според условието всеки има по още един изстрел.

- Е, извинете, това друг път - отвърна Базаров и прихвана Павел Петрович, който започна да бледнее. - Сега вече не съм дуелист, а лекар и преди всичко съм длъжен да ви прегледам раната. <...>

- Всичко това са глупости... Не ми трябва ничия помощ - промълви на пресекулки Павел Петрович - и... трябва... пак... - Той се опита да дръпне мустака си, но ръката му отслабна, очите му се обърнаха, и изгуби съзнание. <...>

Павел Петрович бавно отвори очи. <...>

- Тази драскотина трябва да се превърже с нещо и аз ще стигна пеша до дома, ако не - можете да ми изпратите файтон. Дуелът, ако ви е угодно, няма да продължи. Вие постъпихте благородно... днес, днес - забележете.

- Няма защо да си спомняме миналото - възрази Базаров, - а що се отнася до бъдещето, за него също не си струва да си блъскаме главата, защото имам намерение да се изнеса веднага оттук".

В действителност Базаров би постъпил още по-благородно, ако беше стрелял хладнокръвно във въздуха след първия изстрел на Павел Кирсанов.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.