вторник, октомври 18, 2016

Лекции по руска литература – брой 37

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

7.

Тургенев предприема първия си опит да се разправи с противника, като въвлича в разговор Павел Петрович и Фенечка, а след това - Павел и брат му. И Павел Петрович моли тържествено Николай да се ожени за Фенечка. Малък опит за четене на морал, не много художествен. Павел Петрович решава да замине за чужбина: душата му е мъртва. Ще го срещнем за малко в епилога, но в общи линии Тургенев се е сбогувал с него.

Трябва да се простим и с темата за Николское. Отиваме в Николское, където Катя и Аркадий седят в сянката на ясена. Хрътката Фифи е също там. Светлината и сенките са красиво описани:

"Слабият вятър, като трепкаше в листата на ясена, движеше тихичко назад и напред по тъмната пътечка и жълтия гръб на Фифи бледо-златни светлинни петна; плътна сянка обгръщаше Аркадий и Катя; само рядко в косите ѝ пламваше ярка ивичка. Двамата мълчаха; но именно в това как мълчаха, как седяха един до друг се чувстваше доверчиво сближаване: всеки от тях сякаш не мислеше за своя съсед, а се радваше тайно на неговата близост. И лицата им се бяха изменили от времето, когато ги видяхме за последен път: Аркадий изглеждаше по-спокоен, Катя по-оживена, по-смела".

Аркадий се освобождава от влиянието на Базаров. Разговорът играе чисто практическа роля: представя резултати, посочва крайни ситуации. Също така е опит да се направи разлика между характера на Катя и характера на Ана. Всичко това е много слабо и със закъснение. В момента, в който Аркадий едва не предлага брак, си тръгва и се появява Ана. Една страница по-нататък се появява Базаров. Каква активност!

Сега трябва да се разделим с Ана, Катя и Аркадий. Финалната сцена протича в беседката. По време на следващия разговор между Аркадий и Катя се чува как паралелно разговарят Базаров и Ана. Сринали сме се до равнището на комедия на нравите. Отново виждаме похвата на подслушването, похвата на симетричните двойки и похвата на направените изводи. Аркадий подновява ухажванията си и Катя не го отхвърля. Ана и Базаров постигат съгласие:

"- Ето виждате ли - продължаваше Ана Сергеевна, - ние с вас сгрешихме; и двамата не сме вече в първа младост, особено аз; поживели сме, уморили сме се; ние двамата - защо да се церемоним? - сме умни: отначало се заинтересуваме един от друг, любопитството ни беше възбудено... а след това...

- А след това не ми достигна дъх - подхвана Базаров.

- Вие знаете, че нямаше причина да се караме. Както и да е, ние не се нуждаехме един от друг, ето кое е главното; ние бяхме прекалено много... как да го кажа... еднородни. И не го разбрахме веднага. <...> Евгений Василич, не е по силите ни... - започна Ана Сергеевна; но вятърът налетя, зашумя с листата и отнесе думите ѝ.

- Защото вие сте свободна - произнесе след кратка пауза Базаров.

Повече нищо не можеше да се разбере; стъпките се отдалечиха... всичко затихна".

На другия ден Базаров благославя своя млад приятел Аркадий и заминава.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.