СЛУЖБОМЕР

вторник, януари 31, 2017

Лекции по руска литература – брой 59

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1.

“АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) ) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.

8

Така завършва книгата, с тази мистична нота, която - струва ми се, е по-скоро фрагмент от дневника на Толстой, а не на неговия герой. Тя е като фонова декорация на цялата книга, тя е нейният Млечен път, тя е линията на семейния живот на Льовин и Кити. А сега да преминем към структурата от желязо и кръв, свързана с линията Вронский и Ана, която контрастира зловещо с това обсипано със звезди небе.

Вронский се появява за първи път в 14 глава на първа част у семейство Шчербацки, макар че за него се споменава и по-рано. Между другото, именно тук започва интересният мотив за "спиритизма", сеансите, медиумите, изпадащи в транс, и други модни по това време забави. Вронский решава безгрижно да участва в този моден каприз, но значително по-късно, в 22 глава на седма част, колкото и да е странно, именно заради медиумното влияние на един френски шарлатанин, който си е намерил покровители във висшето петербургско общество, Каренин решава да не даде развод на Ана. Телеграмата, която ѝ съобщава за това, идва в момента на трагичното изостряне на отношенията между нея и Вронский и я подтиква към самоубийството.

Преди да срещне Вронский, един млад чиновник от отдела на нейния съпруг ѝ се обяснява в любов и тя разказва весело за това на съпруга си; но сега, от първия поглед, който тя си разменя с Вронский по време на бала, в живота ѝ навлиза съдбоносна тайна. Тя не казва нищо на зълва си за това, че Вронский е дал пари на вдовицата на загиналия железопътен служител, с които тайно се свързва с бъдещия си любовник. След това Вронский идва у семейство Шчербацки преди бала точно тогава, когато Ана си спомня толкова живо за своя син, с когото се е разделила за няколко дена, уреждайки в Москва работите на брат си. Любовта към сина ѝ ще бъде след това постоянна преграда между нея и Вронский.

9.

В сцената с надбягванията във втора част има множество откровена символика. Първо, язвителния намек на Каренин. В беседката по време на надбягванията един високопоставен генерал с по-висок чин от Каренин или член на царското семейство, шегувайки се с него, пита: "Вие не се ли състезавате?", на което Каренн почти почтително-двусмислено отговаря: "Моето състезание е по-трудно". Отговорът е с подтекст, защото може да означава, че задълженията на длъжностното лице са по-сложни от спортния хазарт, но и намеква за сложното положение на мамения мъж, който трябва да крие това и да намери тънък компромис между брака и кариерата. Важно е да се отбележи, че Ана признава на мъжа си, че му изневерява, по време на надбягванията, където конят си счупва гръбнака.

Още по-дълбок подтекст е скрит в поведението на Вронский по време на знаменитите надбягвания. Като счупва гръбнака на Фру-Фру и разбива живота на Ана, Вронский всъщност постъпва по един и същи начин. Вие ще видите, че изразът "долната му челюст трепереше" се повтаря и в единия и в другия епизод: в сцената с падението на Ана, когато той се скланя над грешното ѝ тяло, и в сцената с реалното падане от коня, когато стои над умиращото животно. Целият тон на главата за надбягванията с трогателната ѝ кулминация ще се отрази в главите, които засягат самоубийството на Ана. Взривът от страстен гняв, гневът към прекрасния безпомощен кон с тънка шия, който той убива с едно неловко движение, като не успява да се отпусне върху седлото точно навреме, е особено поразителен, ако се сравни описанието, което срещаме у Толстой няколко страници преди това, когато Вронский се готви за надбягванията: "той беше както винаги спокоен и важен" - и изведнъж поток от проклятия, с които се нахвърля върху падналата кобила.

"...пред него лежи Фру-Фру, диша тежко и извила глава, го гледа с хубавото си око. Вронски все още не разбираше какво се е случило и дърпаше коня за поводите. Конят пак се запремята като риба, крилата на седлото му тракаха, той измъкна предните си крака, но понеже нямаше сила да повдигне задника си, веднага се преметна и пак падна на хълбока си. С обезобразено от ужас лице, бледен и с трепереща долна челюст, Вронски го ритна с тока си в корема и пак започна да дърпа поводите. Но конят не се помръдваше, а заровил муцуна в земята, само гледаше своя господар с говорещия си поглед.

- Ааа! - простена Вронски и се улови за главата. - Ааа! Какво направих аз! - извика той. - Изгубих надбягването! И вината е моя, срамна, непростима! И тоя нещастен, мил, погубен кон! Ааа! Какво направих аз!"

10.

Ана едва не умира при раждането. Няма да се разпростирам върху опита на Вронский да се самоубие след разговора с Каренин край леглото ѝ. Това е слаба сцена. Разбира се, мотивите за самоубийството са лесно обясними. Главният от тях е засегнатото самолюбие, защото мъжът на Ана се е държал по-благородно от него. Самата Ана нарича мъжа си светец. Вронский стреля в себе си по същата причина, по която оскърбеният дворянин от миналия век е викал своя оскърбител на дуел - не за да го убие, а напротив: за да стреля той в него. Гибелта от ръката на противника зачерква оскърблението. Ако Вронския умре, ще отмъсти за себе си с угризенията на съвестта на другите. Ако оживее, ще изпразни пистолета във въздуха, запазвайки живота на противника си, като по този начин го унизи. Това е скритата причина за всички дуели, макар, разбира се, да имало случаи, когато двамата дуелисти желаели да се убият взаимно.

За съжаление Каренин не би приел предизвикателството и Вронский трябва да се бие сам със себе си, да загине от собствения си изстрел. С една дума, опитът за самоубийство е за Вронский въпрос на чест, нещо като харакири, както го разбират японците. От гледна точка на общоприетия морал тук всичко е правилно.

Но главата е неубедителна от художествена гледна точка, от гледна точка на структурата на романа. Това незначително събитие се вбива в темата за съня-смърт, която преминава през цялата книга, и нарушава красотата и дълбочината на самоубийството на Ана. Ако не се лъжа, в главата за последното пътуване на героинята в паметта ѝ нито един път не изплува опитът на Вронский да се самоубие. Странно ли е това? Ана би трябвало да си спомни за този опит, когато замисля своя собствен съдбоносен план. Художникът Толстой обаче разбирал, че темата за самоубийството на Вронский звучи в друга гама, че има друг нюанс и тон, че е решена по друг начин, в друг стил и художествено не е свързана с предсмъртните мисли на Ана.

(Следва)

БЕЛЕЖКА: Поради това, че цитатите (в курсив) са по превода на Георги Жечев, има разминавания в начина, по който са изписани някои имена на героите. Това създава несъответствия, но не мога да преведа например Лёвин (произнася се Льовин) като Левин, а от друга страна не мога да поправям чуждия превод. (Павел Николов)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.