СЛУЖБОМЕР

вторник, февруари 07, 2017

Лекции по руска литература – брой 60

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1.

“АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) ) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10.

11

Двоен кошмар. Сънят, кошмарът и двойният кошмар играят изключително важна роля в книгата. Казвам "двоен кошмар", защото Ана и Вронский виждат един и същи сън. (Тази монограмна връзка на две индивидуални съзнания не е непозната в така наречения реален живот.) Освен това е ясно, че Ана и Вронский преживяват в този телепатичен миг същото като Кити и Льовин, когато отгатват мислите си и пишат с тебешир букви на признания върху зеленото сукно на масата за игра на карти.

Както някои от вас вече са се досетили, аз вежливо, но решително възразявам срещу фройдистките интерпретации на сънищата с акцент върху символите, които може би имат някаква реална основа в доста плоския и педантичния ум на виенския лекар, но не и в съзнанието на хората, които не са се поддали на съвременната психоанализа. Затова аз ще разглеждам темата за кошмара от гледна точка на книгата, от гледна точка на литературното творчество на Толстой. Ето какво искам да направя: ще премина с моя малък фенер през тъмните откъси на книгата, където могат да бъдат проследени три фази, характеризиращи кошмара на Ана и Вронский. Първо, ще се добера до тези епизоди на техния вътрешен живот, от които може да се роди този кошмар. Второ, ще се спра на самия сън, който сънуват в преломния момент от техния преплитащ се живот, и ще покажа, че макар двойният сън да се разпада на съставни части, резултатът, или самият кошмар, е един и същ, макар че при Ана е по-ярък и много по-детайлен. Трето, ще посоча връзката между кошмара и самоубийството на Ана, когато разбира, че малкият страшен човек от нейния сън прави с желязото същото, което нейният грешен живот прави с душата ѝ, като я стъпква и я унищожава, че от самото начало идеята за смъртта е присъствала като фон на нейната страст, като кулиси на нейната любов, и че сега тя ще се движи по посоката, посочена от съня, и влакът, парчето желязо, ще унищожи нейното тяло.

И така, нека видим в какво се състои двойният кошмар на Ана и Вронский. Какво имам предвид, когато говоря за съставни части на съня? Трябва да си изясним, че сънят е представление, театрална пиеса, разиграна в нашето съзнание при намалена светлина и пред тъпа публика. Това представление е обикновено много бездарно, небрежно изпълнено, със самодейни актьори, случаен реквизит и нестабилен фон. Но в случая нас ни интересува фактът, че режисьорът на съня е взел актьорите, реквизита и декорите от нашия съзнателен живот. Няколко нови и по-стари впечатления повече или по-малко небрежно и набързо са претупани върху тъмната сцена на нашите сънища. Пробуждащият се от време на време мозък открива островче смисъл във вчерашния сън; и ако това е нещо много ярко или частично съвпада с дълбоките пластове на нашето съзнание, тогава сънят може да образува едно цяло и да се повтори, да се възобнови, което се случва при Ана.

Какви са впечатленията, които сънят изнася на сцената? Очевидно е, че те са откраднати от нашия дневен живот, но са приели нови форми и са обърнати наопаки от експериментиращия постановчик, а не задължително от виенския артист. Кошмарът на Ана и Вронский приема образа на страшен мъж с рижа брада, който се е навел над един чувал, рови в него и мърмори нещо на френски, макар че има вид на руски пролетарий. За да разберем изкуството на Толстой, е важно да обърнем внимание на това как се изгражда сънят, на свързването на парчетата, от които трябва да се състои този кошмар: изграждането започва от първата им среща, когато железопътният пазач е смазан смъртоносно. Предлагам да прегледаме всичките откъси, където се срещат елементи, от които е създаден общият сън. Тези формообразуващи впечатления аз наричам съставки на съня.

Споменът за убития от влака човек е скрит на дъното на кошмара, който преследва Ана и Вронский, който (макар и не с такива подробности) също го сънува. Какви са основните характеристики на прегазения? Първо, той се е загърнал силно заради студа и затова не забелязва влака, който се движи назад и който ще докара Ана при Вронский. Тази "загърнатост" е показана преди нещастния случай със следните изобразителни похвати: първо, впечатлението на Вронский на гарата преди идването на влака, с който пътува Ана: "Сред мразовитите изпарения се виждаха работници с полушубки, с меки плъстени ботуши, преминаващи през релсите на преплитащите се коловози", и второ - когато локомотивът навлиза в гарата, всички виждат кланящия се машинист, загърнат и побелял от скреж.

Премазаният е жалък, беден човек, който оставя след себе си нуждаещо се семейство - оттам идва и окъсаният бедняк.

Обърнете внимание на следното: нещастникът е първата връзка между Вронский и Ана, защото Ана знае, че Вронский е дал пари за семейството на загиналия, за да ѝ достави удоволствие - това е първият му подарък за нея, а като омъжена жена тя не би трябвало да приема подаръци от непознати мъже. Пазачът е смазан от огромен къс желязо. Това се първите впечатления на Вронский при приближаването на влака: "Чуваше се свиренето на парния локомотив от далечните релси и движението на нещо тежко". Много ярко е изобразено треперенето на железопътния перон.

Сега да видим образа на загърнатия и разкъсан човек, смазан от желязото, през останалата част от книгата. Идеята за "загърнатостта" се появява във странните редувания на сън и действителност, които Ана изпитва по време на пътуването си за Петербург в нощния влак. Загърнат, покрит със сняг кондуктор и огняр, който тя вижда в полусън и който дупчи стена с такъв звук, все едно че разкъсва някого на части; това е същият прегазен човек, но в друг облик, символ на нещо съкровено, позорно, терзаещо, пречупващо и мъчително, лежащо на дъното на новата ѝ страст към Вронский. Именно този загърнат човек обявява спирката, на която тя среща Вронский. Тежката желязна идея свързва всичките сцени по време на пътуването до дома ѝ. На спирката тя вижда прокрадваща се под краката ѝ сянка на наведен човек, който удря с чук по желязо, а след това среща Вронский, който я следва със същия влак и застава близо до нея на перона, където се чува железният звук на ударите. Чертите на премазания нарастват и се отпечатват дълбоко в съзнанието ѝ. Появяват се две нови идеи, съпровождащи идеята за "загърнатостта": идеята за "разкъсването" и за "ударите по желязо".

Разкъсаният нещастник се надвесва над текста.

Той удря с чук по железните колелета.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.