СЛУЖБОМЕР

сряда, април 12, 2017

Лекции по руска литература – брой 69

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2.

V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904)

1.

Дядото на Антон Павлович Чехов бил роб, който откупил себе си и своето семейство за 3500 рубли. Баща му бил дребен търговец. Той се разорил през 70-те години, след което цялото семейство се преместило в Москва; само Чехов останал в Таганрог (Югоизточна Русия), за да завърши гимназия. Трябвало сам да си изкарва прехраната. Като завършил гимназията през есента на 1897 г., той също заминал за Москва и постъпил в университета.

Първите си разкази Чехов започнал да съчинява, за да помогне на своето семейство, което иначе не можело да се измъкне от унизителната си бедност. Той учил медицина и като завършил Московския университет, станал помощник на един уезден (районен - бел. П. Н.) лекар в малък провинциален град. Там започнал да събира съкровищница от ценни наблюдения, лекувайки селяни, срещайки се с армейски офицери (в градчето имало артилерийски дивизион - "Три сестри" представя портрети на военни от него) и с безчислени представители на уездната руска провинция, които по-късно пресъздавал в своите къси разкази. Тези малки хуморески се печатали в най-различни ежедневници, често принадлежащи на яростно противопоставящи се политически групировки.

Самият Чехов никога не се е занимавал с политическа дейност и не защото бил безразличен към участта на обикновените хора, а защото не смятал политическата дейност за свое предназначение: той също служел на народа, но по свой начин. Главна обществена добродетел за него била справедливостта и през целия си живот той се опитвал да възвисява своя глас срещу всякаква несправедливост, но само като писател. Преди всичко бил индивидуалист и художник. Затова да бъде въвлечен в политическа партия не било никак просто: своя протест срещу несправедливостта и жестокостта той изразявал по свой начин. Обикновено критиците, които пишат за Чехов, повтарят, че изобщо не разбират защо е предприел през 1890 г. опасното и уморително пътуване до Сахалин, където проучвал живота на каторжниците.

Двата му първи сборника с разкази - "Пъстри разкази" и "В здрача" - се появяват през 1886 г. и 1887 г. и печелят моменталното признание на читателите. По-нататък той е смятан за един от най-добрите руски писатели, получава възможността да печата произведенията си в най-добрите списания, да остави лекарската практика и да се посвети изцяло на литературата. Скоро си купува неголяма къща близо до Москва, където се преселва със своето семейство. Годините, прекарани там, се оказват най-щастливите в живота му. Той се наслаждавал изцяло на независимостта и уюта, който успял да създаде за своите стареещи родители, на чистия въздух, на работата в градината, на посещенията на многобройни приятели. В къщата на Чехови не преставали веселията и радостта; веселието и смехът били главна черта на техния живот.

Не само към озеленяването и към оплодотворяването на земята чувствал той толкова пламенна склонност, но и към всяка една творческа намеса в живота. Жизнеутвърждаващ, динамичен, неизтощимо активен по природа, той се стремял не само да описва живота, но и да го преправя, да го строи. Положил усилия да бъде създаден в Москва Народен дом с читалня, библиотека, помещение за четене на лекции, театър. Заел се със задачата също там, в Москва, да бъде построена клиника за кожни заболявания. С помощта на художника Иля Репин организирал в Таганрог Музей на живописта и изящните изкуства, съдействал за изграждането в Крим на първата биологична станция, събирал книги за сахалинските училища и ги изпращал там на големи пратки, построил недалече от Москва едно след друго три училища за селски деца, а заедно с това камбанария и пожарна сграда за селяните. И по-късно, като се преместил да живее в Крим, построил там четвърто училище.

Изобщо го увличало всяко строителство, защото строителството, според неговите представи, винаги увеличавало количеството на човешкото щастие.

"Ако всеки човек на късчето своя земя направи всичко, което може, как прекрасна би била нашата земя!" - казал той веднъж на Горкий. И записал в своя бележник: "За да спаси душата си, турчинът копае кладенец. Добре би било, ако всеки от нас остави след себе си училище, кладенец или нещо подобно, за да не преминава и да отива животът във вечността безследно".

Често тази дейност на Чехов изисквала от него продължителна черна работа и когато той например строял училища, сам уреждал нещата с работниците, каменоделците, майсторите на печки и дърводелците, купувал всичките строителни материали до плочките и вратичките на печките и лично наблюдавал строителните работи.

Или да вземем работата му като лекар. По време на епидемия от холера той се справял сам, без помощници и обслужвал двадесет и пет села. Или помощта му за гладуващите в неплодородни години. Дълго време той лекувал предимно селяните от Подмосковието.

Сестра му Мария Павловна, която била негова фелдшерка, казва: "...той приемаше в имението си всяка година над хиляда болни селяни съвсем безплатно, като освен това снабдяваше всеки от тях с лекарства". Може да се напише цяла книга за това как е работил в Ялта, в Попечителството за приходящи болни. Стоварил на гърба си такъв товар, че всъщност сам представлявал едва ли не цялото учреждение. Много болни от туберкулоза идвали по това време в Ялта без пукната пара в джоба си - от Одеса, от Кишинев, от Харков, само защото им било известно, че в Ялта живее Антон Павлович Чехов: "Чехов ще ги уреди. Чехов ще им осигури и легло, и храна, и лечение!" (Чуковский)

Същата велика доброта пронизва и неговите книги - той не я направил своя литературна платформа или програма, тя била естествена окраска на неговия талант. И всички читатели го обожавали, иначе казано - обожавала го цяла Русия, защото в последните години от живота му неговата слава била наистина грандиозна. Без феноменалната общителност, без постоянното желание да дружи с всеки човек, без парещия интерес към биографиите, нравите, разговорите и професиите на стотици и хиляди хора той, разбира се, не би създал никога тази грандиозна енциклопедия на руския бит от осемдесетте и деветдесетте години, която наричаме къси разкази на Чехов.

- Знаете ли как пиша моите малки разкази? - казал той на Короленко, тъкмо когато се запознали. - Ето.

Той огледал масата, взел първото нещо, което му попаднало пред очите - оказало се, че това е пепелник - поставел го пред Короленко и казал:

- Ако искате - утре ще има разказ... Заглавие "Пепелник".

И на Короленко му се сторило, че над пепелника "започват да се роят някакви неопределени образи, ситуации, приключения, още ненамерили своите форми, но вече оживени от хумора".

Чехов никога не се отличавал с добро здраве (имал туберкулоза, която се изострила след пътуването му до Сахалин), така че бил принуден да търси по-мек климат от московския. Той напуснал Русия, отишъл отначало във Франция, а след това се настанил в Ялта, Крим, където си купил къща с градина. Крим в общи линии и Ялта по-специално са чудесни места, с доста мек климат. Чехов живял там от края на 80-те години почти до самата си смърт, като ходел в Москва само от време на време.

Знаменитият Московски художествен театър, основан през 90-те години от двама любители - любителя-актьор Станиславский и писателя Немирович-Данченко (двамата имали необикновен сценичен талант), завоювал своята известност още преди поставянето на пиесите на Чехов, но все пак театърът наистина "намерил себе си" и достигнал художествено съвършенство благодарение на неговите пиеси, а на тях донесъл истинска слава. "Чайка" станала символ на театъра - стилизирана чайка била изобразена на завесата и върху програмите. "Вишнева градина", "Вуйчо Ваня" и "Три сестри" се превърнали в празник не само за автора, но и за целия театър. Смъртно болният Чехов присъствал на премиерите, виждал възторжените зрители, наслаждавал се на успеха, а след това, отслабнал още повече, се връщал в ялтенското си уединение. Жена му Олга Книпер, една от водещите, аз дори бих казал - първата актриса на театъра, рядко и не за дълго идвала при него в Ялта. Бракът им не бил щастлив.

През 1904 г., съвсем отслабнал, той все пак дошъл за премиерата на "Вишнева градина". Зрителите не очаквали да го видят и появата му предизвикала гръмки аплодисменти. Тогава московският елит решил да му устрои честване. Последвали безкрайни речи. Той бил толкова слаб и това било толкова явно, че от залата започнали да викат: "Седнете, седнете... Нека Антон Павлович седне".

Скоро след това той заминал да се лекува за последен път - този път в Баденвайлер, Шварцвалд. Когато пристигнал в Германия, му оставали три седмици живот. На 2 юли 1904 г. той умрял далече от своето семейство и от своите приятели, сред чужди хора, в чужд град.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.