СЛУЖБОМЕР

петък, април 14, 2017

Лекции по руска литература – брой 70

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2.

V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1.

2.

Едно нещо е истинският художник като Чехов и съвсем друго е някакъв моралист като Горкий, от тези наивни и неуморими руски интелигенти, които смятали, че е достатъчно да се прояви по отношение на нещастния, полудив и загадъчен мужик поне малко доброта и търпение, за да се преобрази светът. Като пример можем да вземем разказа на Чехов "Новата вила". Богат инженер построява за себе си и за жена си къща с градина, фонтан, огледална топка, но без орна земя - необходими са им чист въздух и отдих. Кочияшът отвежда при ковача два коня - разкошни, сити, гладки, бели като сняг и поразително сходни. "Същински лебеди" - говори той, като ги гледа с благоговение. Приближава се стар мужик.

- Само дето са бели - казва мужикът с хитра и насмешлива усмивка, - иначе какво? Храни и моите с овес, ще бъдат също гладки. А ако ги впрегнеш тези в ралото и с камшика..."

В нравоучителен разказ с благи идеи и намерения това изречение би прозвучало с гласа на самата мъдрост, а старият мужик, така задълбочено и просто изразил идеята за съразмерния с битието начин на живот, щеше да бъде представен по-късно като забележителен старик, символ на селячеството, осъзнаващо се като възходяща класа и т. н. А какво прави Чехов? По-скоро просто не забелязва, че е вложил в устата на стария селянин свещена за тогавашните радикали истина. За него е важно тези думи да са верни на живота, да са верни на човешкия характер, а не на символа - героят е язвителен, не защото е мъдър, а защото обича да говори на хората гадости, да им разваля настроението. Той изпитва омраза към белите коне и сития красив кочияш; самият той е самотен човек, вдовец: "живееше скучно (да работи му пречеше някаква болест, която наричаше ту херния, ту глисти), пари за прехрана получаваше от сина си, който работеше в Харков в сладкарница, и от сутрин до вечер бродеше без работа, а ако видеше, че някой мужик кара дънер или лови риба, казваше: "Този дънер е гнил отвътре" или "В такова време няма да кълве".

С една дума, вместо да направи от героя си средство за поучение и да се стреми към това, което на Горкий или на всеки съветски писател би му се сторило, че е обществена правда, иначе казано - вместо да го представи като образец за добродетелност (както в някой тривиален буржоазен разказ, в който героят не може да бъде лош човек, ако обича майка си или кучето си), вместо всичко това Чехов изобразява жив човек, без да се ръководи от политическата назидателност и от литературните традиции. Между другото, можем да отбележим, че неговите мъдреци са обикновено досадници от типа на Полоний.

Основната мисъл, която внушават на читателя чеховите герои - от най-милите до най-противните, се състои явно в това: докато в Русия не съществува истинска нравствена, духовна и физическа култура, усилията на благородните интелигенти, които строят мостове и училища редом с вечните кръчми, ще бъдат напразни. Чехов стигнал до извода, че чистото изкуство, чистата наука и чистото знание, дори да не достигнат до масите, ще донесат в края на краищата повече полза от тромавата и безсмислена благодетелност. Впрочем, самият Чехов бил типичен чеховски интелигент.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.