СЛУЖБОМЕР

неделя, април 16, 2017

Лекции по руска литература – брой 71

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2.

V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2.

3.

Нито един писател не е създал толкова трогателни, но без всякаква сантименталност, герои, които могат да бъдат определени с един цитат от разказа "На каруцата": "И не е ясно - мислеше си тя - защо красотата, тази приветливост, тъжните мили очи Бог дава на слабите, нещастните, безполезните хора, защо те са така харесвани". Ето стария селски сотски (нисш полицейски чин - бел. П. Н.) от разказа "По служебни дела", който се влачи верста след верста по снега с нищожни и безсмислени поръчения, които той не може и не иска да разбере. Ето младия човек от повестта "Моят живот", който напуска уютния си дом, за да стане беден бояджия, защото не може да понася отвратителното и жестоко самодоволство на малкия провинциален град с ужасните къщи, които баща му, архитект, е построил. Кой писател би устоял на изкушението да направи трагичния паралел: бащата строи къщи, а синът е обречен да ги боядисва. Но Чехов даже не намеква за това обстоятелство, камо ли да го подчертае, с което би разкъсал тъканта на повествованието. Ето в разказа "Къща с мецанин" едно крехко младо момиче, чието име е трудно за изговорим на английски, крехката Мисюс, която зъзне с тънка риза в есенната нощ, и героя на разказа, който намята на слабите ѝ рамене палтото си; а в края - нейният светещ прозорец и угасващата романтика. Ето стария селянин от "Новата вила", който не може да разбере напразната вяла доброта на ексцентричния помешчик, но благославящ го от цялото си сърце; а когато дъщерята на помешчика, малко разглезено момиче с куклена външност, ридае, почувствала враждебността на селяните, той изважда от джоба си краставица с полепнали трохи и я пъха в ръцете ѝ с думите: "Вземи краставичка, хапни си... Не трябва да плачеш, майка ти ще те набие... в къщи на баща ти ще се оплаче...", при което си създаваме точна представа за нравите, които царят в собствения му дом, макар че авторът не обяснява и не подчертава нищо. Ето селската учителка от разказа "На каруцата", чиито трогателни мечти са накъсани от дупките по пътя или от виковете на каруцаря, който грубо, макар и добродушно я нарича "Василевна". Ето Липа от най-поразителния му разказ "В оврага", кротка и наивна селянка, чието дете убиват, като плисват върху голото му тяло вряла вода. А колко е хубав предишният епизод, когато детето е още здраво, весело и младата майка си играе с него - отстъпва към вратата, покланя му се отдалече и казва: "Здравейте, Никифор Анисимич", след което се спуска, притиска го към себе си, като му говори ласкаво. А нещастният бродяга в същия чудесен разказ, който говори с Липа за своите странствания из Русия. Веднъж един пътуващ господин, вероятно политически заточеник от Москва, го срещнал някъде на Волга, видял дрипите му, изнуреното му лице и заплакал: "Ех, казва, и хлябът ти е черен, и дните са ти черни..."

Чехов пръв сред писателите отделя на подтекста важна роля при предаването на конкретен смисъл. В същия разказ за Липа и нейното дете е изобразен мъжът ѝ, мошеник, когото осъждат на каторга. Преди, когато се занимава със своите машинации, тай праща до дома си писма, написани с прекрасен почерк, като между другото отбелязва, че писмата ги пише неговия приятел Самородов. С този приятел изобщо не се срещаме, но когато мъжът е осъден на каторга, започва да праща писма от Сибир, написани със същия почерк. Повече нищо не се казва, но е съвсем ясно, че който и да е бил приятелят му Самородов, той е замесен в неговите престъпления и сега излежава същото наказание.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.